„Работата, която никога не е започната, отнема най-много време за довършване.“
С историите си Дж. Р. Р. Толкин ни показва какви предизвикателства са срещали неговите герои, когато се изправят срещу злото, застрашаващо техния начин на живот. По много начини сцените в книгите му отразяват победата на доброто над злото, на която самият той е свидетел като участник в Първата световна война и очевидец на Втората.
С оглед на това, нека първо ви запознаем накратко с биографията на Дж. Р. Р. Толкин, преди да преминем към анализа на неговата личност.
Биография
Джон Роналд Руел Толкин е роден на 3 януари 1892 г. в днешна Южна Африка, в семейство с пруски и източногермански произход. Баща му умира, когато Толкин е само на три години, което оставя майка му сама да отглежда двамата си синове. Без доходи, тя се принуждава да се премести с децата в Англия при роднини. Вдъхновението за много от описанията в книгите на Толкин, особено за Шайра, идва именно от времето, прекарано във фермата на леля му Джейн, наречена Бег Енд.
Той се научава да чете и пише свободно още на четири години и е страстен ученик. Проявява жив интерес към ботаниката и езиците и усвоява основите на латински още в ранна възраст. Изкуството също го привлича от малък и Толкин се отличава с таланта си да рисува растения и карти. Уменията и интересите от детството му оказват огромно влияние върху формирането на неговите фантастични светове и езици.
„Много деца си измислят или започват да си измислят въображаеми езици. Аз го правя откакто се научих да пиша.“
Когато Толкин е на дванадесет, майка му умира. Той и брат му са приети от доверен приятел – отец Франсис, който ги отглежда като католици, според желанието на майка им. Толкин остава отдаден римокатолик до края на живота си, а религиозните мотиви, които го вдъхновяват, прозира в цялото му творчество – в поезията и илюстрациите му.
В юношеството си се влюбва в Едит Мери Брат, но отец Франсис му забранява да се свързва с нея до навършване на 21 години, страхувайки се, че връзката ще попречи на обучението му. Толкин и Едит се женят по време на Първата световна война, а малко след това, през 1916 година, той се записва във войската като подпоручик.
По-голямата част от времето си в армията прекарва във Франция, където участва в Битката при Сома – един от най-кървавите конфликти във войната. Толкин самият оцелява едва-едва: заболяване от окопна треска го спасява от сигурна смърт. До края на войната той се възстановява в болници и служи на гарнизонна служба, докато е обявен за негоден за фронта.
Без съмнение, Първата световна война оставя траен отпечатък върху възгледите на Толкин за войната, политиката и човечеството. Макар и да не е особено открит в политическите си убеждения, той е решително анти-комунист, противник на националсоциализма и не одобрява термина „Британска империя“. Съпротивлява се и на нарастващата индустриализация след двете войни, вярвайки, че тя унищожава природната земя и простия начин на живот.
След войната Толкин става професор – първо в Университета в Лийдс, а после в Оксфорд, където получава стипендия в колежа Пембрук. Именно по това време пише Хобит и трилогията Властелинът на пръстените, като се потапя дълбоко в страстта си към лингвистиката и литературата.
В късните години на живота си Толкин получава широко признание и става популярен в алтернативните среди през 60-те и 70-те години. Макар първоначално да се радва на успеха си, той не е особено впечатлен от култовия статут, който получава сред контракултурните среди, тъй като техните възгледи не съвпадат с неговите, които клонят към либертарианските идеи.
Освен като професор, писател и художник, Толкин е и страстен лингвист и филолог. (Филологията е изучаването на литературни текстове, както устни, така и писмени, с цел установяване на тяхната автентичност, оригинал, както и на значението им.) Той изследва и създава собствени езици, като най-завършените му примери са Куения и Синдарин. Толкин признава, че го привличат „нещата с расово и езиково значение“ и вярва, че езикът и митологията са неразривно свързани.
След смъртта му през 1973 г., синът му Кристофър публикува редица произведения, включително бележките и непубликуваните ръкописи на Толкин, сред които е Силмарилион. Тези съчинения допълват разказа за световете и героите, създадени приживе, и гарантират, че наследството му ще бъде опазено.
Анализ на личността
Световете и езиците, които Толкин създава, вдъхновяват поколения читатели да се потопят във фентъзи литературата. Склонността към езици и живо въображение са черти, които често се срещат при хора с личностния тип Медиатор. С оглед на това, според нас Толкин е уникален пример за Уверен Медиатор (INFP-A).
Интровертен
Въпреки че е вдъхновяващ преподавател и оратор, Толкин предпочита да прекарва времето си във въображаемите светове в ума си – истински Интровертен човек. Подобно на Билбо Бегинс, той не само обичал да пише за приключения, а и да създава карти и илюстрации, които да ги оживят.
Изключително верен приятел, той е дълбоко засегнат от загубата на почти всичките си близки приятели по време на Първата световна война. За да се справи със скръбта и болестта, се отдава не на хората, а на бягство в приказките и интелектуалните занимания.
Интуитивен
„Светът е навсякъде около вас: можете да се оградите, но не можете завинаги да го държите вън.“
Толкин живее в свят на възможности, мечти и идеи. За него няма ограничения в това, което може да си представи и сътвори – нещо, което ясно личи от писанията му. Мечтае за свят, в който хората се подкрепят, противопоставят се на злото и се борят за убежденията си. Този идеализъм е резултат от съчетанието на Интуитивен и Емоционален тип личност.
Освен това Толкин е безкрайно любопитен към заобикалящия го свят – особено към други раси, култури, езици и митологии. Неговият езиков усет му позволява да създаде напълно нови и уникални езици, а оттам и митологичните истории, обгръщащи тези езици.
Емоционален
„Ако наистина искате да знаете на какво се основава Средната земя – това е моето възхищение и удоволствие от земята такава, каквато е, особено естествената земя.“
Колкото и сериозен и концентриран да изглежда, Толкин всъщност е романтик по душа, влюбен в красотата и природата. Много от неговите герои и описания са вдъхновени от личните му преживявания. Селските пейзажи, в които израства, и дългогодишната връзка със съпругата му са основополагащи преживявания, които отекват силно в творчеството му.
Първата световна война оказва дълбоко влияние както върху личния му живот, така и върху писането му. Като подпоручик, той започва да оценява „обикновения човек“ далеч повече. Усилва се неговото съчувствие към хората от по-ниските класи и той започва да презира разликите, породени от обществен статус и образование. Загубата на почти всичките му близки приятели остава трайна рана, с която се опитва да се справя чрез изкуството и писането до края на живота си.
Търсещ
„Казват, че първата стъпка изисква най-много усилия. Аз не мисля така. Сигурен съм, че мога да пиша безкрайно много ‘първи глави’. И съм го правил.“
Въпреки всичко, което е постигнал през живота си, Толкин има и множество незавършени идеи и ръкописи. Част от тях са довършени и публикувани от сина му Кристофър, най-известно сред които е Силмарилион. Тези бележки и произведения разширяват и допълват вече обширния легендариум на Средната земя.
Толкин е концентриран и целеустремен, когато се налага, но също така е склонен към разсейване от любов, литература и въображение. Както при много велики творци (особено Търсещи личности), най-големите му таланти понякога са били и предизвикателства.
Уверен
„Ти си избран и трябва да използваш цялата си сила, сърце и ум.“
Макар да е романтик по душа, това не прави Толкин слаб или нерешителен човек. Като Уверен тип личност, той не се колебае да се обявява против несправедливости, особено когато говори с хора, на които има доверие.
По принцип не е публична личност, но също така не се влияе от чуждото мнение, когато трябва да следва съвестта си. Внукът му, Саймън Толкин, разказва история как дядо му се възмутил от решението на Римокатолическата църква да премине от латински на английски в литургията. Докато другите енориаши използвали английски, Толкин упорито продължавал да отговаря на латински – високо. Макар и засрамен, внукът му разбрал убеждението му и казал: „Просто трябваше да направи това, което смяташе за правилно.“
Заключения
Както и много от неговите герои, Дж. Р. Р. Толкин е сложна и интригуваща личност. Създателят на вечната класика Хобит, трилогията Властелинът на пръстените и още редица романи, Толкин оказва дълбоко влияние върху поколения читатели и писатели.
Поетичният му стил и прозренията му за езиците и расите, обитаващи невероятните му светове, вдъхновяват. Умението му да изобразява както красотата, така и ужасите на човешката природа предизвиква едновременно надежда и предпазливост. Именно тези качества ни вдъхновиха да го определим като Уверен Медиатор.
Макар да се стремим да определяме личностните типове вярно, осъзнаваме, че не сме безпогрешни. Така че имайте предвид, че може да има и други гледни точки относно личността на Толкин.
Ще се радваме да чуем и вашето мнение. Какви са вашите размисли относно личностния тип на Дж. Р. Р. Толкин? Споделете с нас в коментарите по-долу!
Допълнително четиво
Арагорн: кралският слуга (Поредица за личностите от Властелинът на пръстените)
Гандалф: пресметливият магьосник (Поредица за личностите от Властелинът на пръстените)
Еовин: безстрашната жена воин (Поредица за личностите от Властелинът на пръстените)