Ако сте креативен писател, който използва 16Personalities, за да разбере по-добре себе си, приятелите, любимите си хора, съученици или колеги, вероятно сте си задавали въпроса: Мога ли да използвам тези идеи в писането си?
Ако е така, продължете да четете – тази статия е за вас! В този шестчастен сериал, „Теория на личността във фикционалното писане“, ще разгледаме възможностите и ограниченията при прилагането на нашата теория на личността към измислени герои – от създаването на основата за дълбоки и достоверни персонажи, през разбирането на мотивациите им, чак до изграждането на многопластови злодеи.
Нека първо помислим върху един основен въпрос: Какво прави един измислен герой запомнящ се и увлекателен?
Защо героите омагьосват читателите
Писаната литература ни позволява да избягаме в други светове и да споделим действията и чувствата на героите, докато те преминават през някаква история. Фикцията може да докосне сърцето и ума, като отрази нашите ценности, преживявания и мечти – и така ни позволява да се насладим на фантазии или виждания, с които се идентифицираме.
Същевременно ни привлича и обратното – литературата ни потапя в светове извън нас самите, помага ни да разберем други гледни точки и ни дава възможност да изпитаме чуждите емоции и тръпки, които не изпитваме в собствения си живот. Тези измерения са великолепни, независимо дали четем шедьовър на бестселър, или записваме собствените си въображения на хартия.
Един съществен елемент на завладяващото художествено произведение са героите, с които читателят може да се свърже и към които да изпита грижа. Понякога може да изглежда, че героите са второстепенни спрямо сюжета, но помислете за киното: защо актьорите влагат толкова старание в езика на тялото, мимиките и интонацията? Защото те въвличат публиката.
В писаната литература обикновено не се описват подробно такива визуални елементи, и именно това позволява на читателя да стане съавтор, като си представи героите по свой уникален начин. Всеки читател има различна представа, а това е наистина магическо.
Значението на последователните герои
Въображението на читателя спестява на автора нуждата да описва до последния детайл изгледа на героя, но създава и нови възможности, и отговорности. Самите герои трябва да вдъхновяват въображението, а не да го ограничават. Авторите трябва да дадат достатъчно очертания, за да изразят своята визия, но без да затъват в портретни подробности, позволявайки на читателя да се „пренесе“ в ума на героя и така да го разбере по-добре.
Независимо от обстановката или сюжета, героите са проводникът, чрез който авторът предава човешкото поведение и опит на читателя. Дали целта е да предизвикат напрежение, възхищение, съчувствие, ужас или вълнение, героите стават продължение на самия читател – сякаш частица от неговия ум и тяло е в самото произведение. Героите почти се превръщат в сетивни органи на читателя, който започва да усеща това, което усещат те, и да преживява онова, което преживяват те.
Това сливане е много по-лесно, когато измислените герои са последователни – читателите по-рядко се свързват с персонажи, които се държат на случаен принцип, защото такова поведение не прилича на това на реалните хора. Ако герой действа предимно според външните обстоятелства, а не по силата на реалистични вътрешни мотиви, той изглежда размит, а не ярък, общ, а не индивидуализиран. Силните герои имат свой собствен набор от правила, и ако внезапно ги нарушат, читателят може само да повдигне рамене в недоумение и да бъде „изхвърлен“ от иначе поглъщащата история.
Реалистична система
Дълбоките герои превръщат историите в пристрастяващи, а още по-любопитното е, че те помагат и на авторите да творят. Нека временно си представим измислените герои и техните взаимодействия като автомобил с механични повреди – познато усещане за повечето писатели. Подобно на умел писател, добрият механик може да смени дадена част, за да потегли колата. Инженерът обаче познава цялостния ѝ дизайн и може да предвиди или дори да модифицира функциите ѝ. Авторът, който познава детайлно характерите на своите герои, може да създава не само достоверни, но и сложни истории, предвиждайки как точно типовите черти на героя ще взаимодействат с обстоятелствата и с другите персонажи.
Самото решение за подробна дефиниция на героите не дава на писателя нужните инструменти, но вече съществуват системи, които могат да помогнат. Например, някои автори на средновековна фантастика използват правилата на играта Dungeons & Dragons, за да изграждат своите персонажи. Макар да е полезна за жанра, тази система не засяга основни елементи на личността и именно тази задача остава за самия автор.
Теорията на типовете личност може да бъде тук рицаря в блестящи доспехи, който ни спасява от бездушни девойки в беда, безлични герои или предсказуеми злодеи с мустаци. Нашата теория на типовете личност, базирана на исследования, може да бъде изключително полезен инструмент за авторите, когато искат да описват, разбират и дефинират своите характерни герои. Тази система далеч не ограничава творчеството – напротив, тя отключва още повече неговия потенциал. За това ще говорим по-подробно по-нататък.
Писателите имат много неща за балансиране в съзнанието си: обстановка, сюжет, герои, темпо и т.н. Теорията на типовете личност може подкрепящо да насочи ключови елементи от творческия процес. Тя не трябва да налага строги граници върху действията на героите, тъй като личностните типове са фактически широки категории, обединяващи безброй финни нюанси на характерите от реалния живот. Но тя би могла наистина да помогне на автора да пресъздаде мотивите зад действията на героите с удивителна достоверност.
Използването на нашите 16 личностни типа, включително чертите на Идентичността, като основни шаблони за създаване на герои дава на автора сериозно предимство пред пълното измисляне от нулата. Всеки тип личност, колкото и широк да е, притежава типични поведения, които предполагат вероятни взаимодействия между героя, заобикалящия свят, другите герои и самия себе си. Теорията на типовете може дори да даде на автора представа за типични житейски пътища – лични, социални и професионални – на определени типове, които да вдъхновят идеи за сюжет, реалистично преплетени с характера.
Когато четат за личностен тип на нашия сайт, много хора си мислят: Познавам някой точно такъв! или Уау, това съм аз! По същия начин, когато авторите съзнателно и обмислено моделират героите си по личностни типове, читателите усещат, че персонажите са като истински хора – а това е истинско писателско злато.
Още по темата
Вижте и останалите части от поредицата за художествено писане:
Теория на личността във фикционалното писане II: използване на типологията
Теория на личността във фикционалното писане III: граници и нарушаване на правилата
Теория на личността във фикционалното писане IV: дълбините на злото – „лошите“
Теория на личността във фикционалното писане V: писане за типовете личности на читателите
Теория на личността във фикционалното писане VI: разширяване на привлекателността